РАЗЗВЪНЯ̀ВАМ СЕ1, -аш се, несв.; раззвъня̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се и (диал.) -ѝх се, прич. мин. св. деят. раззвъня̀л се, -а се, -о се, мн. раззвънѐли се, св., непрех. Разг. Започвам да издавам звън, да звъня1; зазвънявам1. Будилникът така се е раззвънял, сякаш са го пъхнали под главата ми. Г. Данаилов, ДИВ, 101. Изведнъж телефонът се раззвъня и момичето до него подскочи.
РАЗЗВЪНЯ̀ВАМ СЕ2, -аш се, несв.; раззвъня̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се и (диал.) -ѝх се, прич. мин. св. деят. раззвъня̀л се, -а се, -о се, мн. раззвънѐли се, св., непрех. Разг. 1. Правя някакъв предмет, обикн. звънец или механизъм, да издава звън, да звъни; зазвънявам2.
2. Обаждам се по телефона, звъня2 настойчиво, продължително или на различни хора. — Какво си се раззвънял. Нали знаеш, че имам работа и не мога да ти вдигна веднага.